uzluga.ru
добавить свой файл
1 2



Икономиката на република Германия


Съдържание:


1. Географско положение граници и големина.

2. Природни условия и ресурси.

3. Полезни изкопаеми.

4. Климат.

5. Води.

6. Почви, растителност и животински свят.

7. Население.

а) статистически данни.

8. Държавно устройство и управление.

9. Стопанство.

а) сравнителна таблица.

10. Промишленост.

а) Енергетика.

б) Черна металургия

в) Цветна металургия

г) Машиностроене

д) Химическа промишленост.

е) Хранително – вкусова промишленост

11. Селско стопанство

а) Растениевъдството

б) Животновъдство

12. Транспорт

13. Туризъм.

14. Икономически връзки

15. Икономически райони и градове.


1.Географско положение граници и големина.

Германия е разположена в Западна Европа. На запад граничи с Xoландия, Белгия, Люксембург и Франция, а на юг – с Швейцария и Австрия, на изток с Чехия и Полша. На север достига до Северно и Балтийско море, свързани чрез Килския канал през Ютландския полуостров, върху който е разположена Дания. Посредством фериботи Германия се свързва с Датския архипелаг и Швеция. Най – голям между крайбрежните острови е Рюген. Източната граница с Полша минава по реките Одер – Ниса, съгласно споразумението на великите сили победителки, подписано в Потсдам.

Съседството на Германия със силно развити в икономическо отношение страни, важни международни пътища пресичащи територията й, удобното за пристанища дълго морско крайбрежие с пряк достъп до световния океан, близостта до най – големите пристанищно – промишлени комплекси на съседните страни, способстват за икономическото развитие. Площта на страната възлиза на 356,7 хил.кв.км.

Знамето на страната е трицветно – черно, червено и златисто жълто, поставени във водоравни ивици. Гербът представлява черeн орел с червен клюн и нокти върху жълт фон. Националният химн е по музика на Йозеф Хайдн и текст – строфа от стих на Август Хенрих Хофман. Една дойче марка се поделя на 100 пфенинга.

2.Природни условия и ресурси.

Релеф. Страната се поделя на три големи природни области – Северна, Средна и Южна с надморска височина, която се увеличава от север към юг. Северна Германия обхваща Северогерманската низина, която се простира до Балтийско море и Северно море. Била е заета от множество блата, голяма част от които са пресушени. За източната й част са характерни следледниковите форми – морени. В нея се намират и над 2 хил. езера. В Мекленбургското поезерие (Померания) по – големи езера са Шверин, Плаузее, Меринц и др. Езерата продължават и около Берлин в поречието на Хафел и Шпрее. Почвите в тази област са добре обработени и много плодородни.

Средната част на страната е хълмиста и платовидна. Издигат се ниски, старонагънати планини. Такива са Таунус, Харц, Ерцегебигре (Рудни планини), Паузитцер Вергланд с масива Цитау, Елбзнащайнгебирге, Тюрингиенвалд, Тюринговите шистозни планини, плата Шпесарт и Швабско – Франконското. Особено живопистна е долината на река Рейн – главната водна артерия на Германия.

Южна Германия е предимно планинска земя. Заета е от Баварското плато, предпланините и северните склонове на Баварските Алпи. По трогови долини, през вековни гори се спускат буйни дунавски притоци. Най – висок връх е Цугшпице (2962м). В тази част на Германия е и планината Шварцвалд (Черна гора), от която извира река Дунав.

3.Полезни изкопаеми.

Германия е богата на разнообразни полезни изкопаеми. Запасите от черни въглища се изчисляват на 230 млрд т. Главните находища са в Рурския въглищен басейн, който е най – големия в Западна Европа. В него са разположени около 80% от запасите на страната. Висококалорични въглища се добиват още в Саарския и Ахенския басейн. Много големи са запасите и на кафяви въглища. Главните басейни са Долнорейнският, Баварският, Тюрингско – Саксонският, Лаузицкият и Магдебургският. В някои участъци на редица басейни въглищата се копаят по открит способ. Голяма част от въглищата се коксуват и брикетират. В трите нефтогазови басейни – Централен, Рейнски и Предалпийския запасите на петрол са едва 80 млн.т, а на природен газ – 370 млрд.куб.м. Най – перспективни са находищата в шелфа на Северно море. В източната част на страната при Залцведел е най – голямото газово находище.

В североизточна Бавария, Шварцвалд и в близост до гр. Гера са разкрити находища на уранова руда. В Харц, Тюрингиенвалд и в Рейнските шистови планини има железни руди с ниско метално съдържание – до 30%. На същите места има и манган, а в Ерцгебирге – полиметални руди, съдържащи калай, олово, сребро, волфрам, молибден – главно около Фрайрег. Находища на медни руди има около гр. Хале. От нерудните изкопаеми широко се използват залежите на калиеви соли със запаси от 14 млрд. т – първо място в света. Най – големите находища са в района на Хановер, в басейните на реките Вера и Фулда, край градовете Ерфурт, Хале и Магдебург. В Северногерманската низина се копае каменна сол. Край гр. Пасау има находища на графит, при Зауерланд на пирит, а в Средногерманските възвишения – на барит. Най – качествен каолин има в околностите на гр. Майсен.

В Германия има много минерални извори, около които са израснали големи балнеоложки центрове. Със световна известност се слави курортът Баден – Баден в провинцията Баден – Вюртенберг. Минералната вода е с 68 градуса C и лекува много болести.


4.Климат.

Климатът на Германия се формира под влиянието на Атлантика и течението Гълфстрийм. Варира от мек морски на север до умереноконтинентален на юг. Континенталността се засилва от запад към изток. От юг, по долините на Рейн и Мозел, се промъква средиземноморско влияние, което позволява отглеждането на лозята и други топлолюбиви култури. Валежите се засилват от север към юг и с нарастване на надморската височина. В Северогерманската низина те са 600 – 750 мм, в Средна Германия до 1300 мм, а в Алпите до 2000 мм.

Под влияние на Гълфстрийм водата в заливите на Северно море не замръзва и корабоплаването не спира, както това става през някои зими в Балтийско море, където се наблюдават и гъсти мъгли.

5.Води.

Германия притежава гъста речна мрежа. Към Северно море текат реките Рейн, Везер, Елба, Емс, Одер, Вера, Итц, Заале, Хафел и Шпрее. Те са свързани с изкуствени канали. Река Рейн извира от Алпите. През 1992г. чрез “Европа канал” бяха свързани трите реки Рейн, Майн и Дунав. Една четвърт от територията на страната се отводнява от река Дунав към Черно море. Дунав има дължина от 2888км (втора след Волга). Образува се от сливането на шварцвалденските потоци Брега и Бригах и водите от карстовия извор Донауквеле в двора на Фюрстенбергския замък в град Донауешинген. На 30 км от сливането е интересният природен феномен Донауферзикерунг (Дунавското губилище).

6.Почви, растителност и животински свят.

Най – разпространени са подзолистите и кафявите горски почви. Край реките са плодородните алувиални почви. Германия се слави с хубавите си гори, които заемат над 30% от територията. В много случаи имената на планините съдържат думата “валд” (гора) – Шварцвалд, Вистервалд и др. Най – просторни горски участъци има в Баварските Алпи, в Тюрингия, в Харц. В северногерманската равнина преобладават ниските храстови гори. Любимо, обожавано дърво за германците е дъбът. Железен кръст и дъбови листа са ордените за героизъм. Най – разпространени са средноевропейските животински видове.

Големи грижи и внимание в страната се отделя на състоянието на природната среда и нейното опазване. Към заводите се изграждат пречиствателни станции. Монтират се филтри с цел задържане на газовете, причиняващи киселинните дъждове. През последните години се разширяват площите на горите и ливадите, монтират се устройства за задържане на вредните газове в автомобилите. В страната има голям брой национални паркове и резервати. Между парковете най – известни са Байеришер валд и Бертесхаден. Има над 2 хиляди защитени територии и резервати, между които са Амергау, Бодензееуфер, Зибенгебирге, Неандертал, Шлифкопф, Люнеберг, Аштмюл и др.

7.Население.

Населението на Германия възлиза на 81 милиона – на второ място в Европа след Русия. Докато във ФРГ през 1960г. раждаемостта е била 17,8 промила и приръст 6,8 промила, през 1986г. раждаемостта е 16,2 промила, а приръстта е вече отрицателен –1,3 промила. Бившата ГДР за четвърт век регистрира намалението с кръгло 2 млн. души от емигриране и депопулация. През 1992г. в обединена Германия раждаемостта е 10 промила, а смъртността 10,9 промила и следователно приръстта е отрицателен – 0,9 пром., макар че детската смъртност е много ниска - 6,7 промила. През 1993г. 3,1 млн. германци са били над 80 – годишна възраст. През 2030г. пенсионерите над 80г. ще бъдат 4,3 млн., а една пета от населението ще бъде в пенсионна възраст. Докато през 1910г. възрастовата пирамида е нормална, през 1992г. има форма на несъразмерна елха, то през 2030г. ще наподобява на гъба. Сега броят на столетниците е над 2000. Жените в страната са с 2,8 млн. в повече от мъжете, 98% от населението са германци. Има само две по – големи малцинства – 100 хил. сърби, наречени още венди в Лаузиц, в района на градовете Котбус и Дрезден и 50 хил. датчани в провинция Шлезвиг – Холщайн.

През време на Втората световна война Германия загуби 9 млн. души. Бяха погубени 560 хил. евреи и цигани. Поради промени в границите на страната след войната около 10 млн. германци напуснаха родните си места. От 1989г. започна приток на етнически немци от бившия СССР, Румъния, Чехия, Югославия, Унгария.

В Германия сега има 6,5 млн. чуждестранни работници – турци 1,7 млн., гърци, югославяни, италианци, испанци, португалци и др. Те представляват 8% от населението и голяма част от тях са вече второ и трето поколение. В Рейн – Вестфалия са 1,8 млн. (28%) от всички гастарбайтери, в Баден – Вюртенберг са 1,2 млн. (18%), в Бавария са 1 млн. (16%), в Хесен 0,8 млн. (12%) и т.н. “Гостите – работници” обикновено извършват по - непривлекателната и нископлатена работа, която не изисква квалификация, образование и владеене на немски език. В същото време има голям брой безработни.


Графика 1





Горната графика очертава границите, в които се движи нивото на безработицата в Германия в периода от 01.01.1995г. до 01.11.2001г. От нея е видно че най – много безработни е имало през месец ноември 1997г., 4,5 млн. безработни или 12% . За сравнение през месец юли 2001г. безработните са вече около 3,8 млн. или 8,5%. Забелязва се тенденция за намаляване на относителния дял на безработните в Германия до началото на 2001г., след което се наблюдава отново увеличение на броя им.

По гъстота на населението – 223 души на кв. км. Германия заема трето място в Европа след Холандия и Белгия. Най – гъсто населени са прирейнските райони, включващи Рур със средна гъстота над 500 души на кв.км. Обратно в Долна Саксония и планинските райони гъстотата е 50 – 70 души на кв.км.

По степен на урбанизация страната е на първо място в света. Делът на градското население е над 90%. Твърде голям е броят на градовете с население над 100 хил. жители. В тях живее една трета от населението. Най – голяма е градската агломерация Рейн – Рур, която наброява 11 млн. души. Тя включва градовете Гелзенкирхен, Дортмунд, Бохум, Оберхаузен, Есен, Вупертал, Дуисбург, Хаген, Солинген, Кьолн и др. Други големи агломерации са Рейнско – Майнската и Щутгардската. Четири града имат население по над един милион – Берлин, Хамбург, Мюнхен и Кьолн. Вярващите се числят към две големи църкви – протестанти – евангелисти 37% и католици – 35%.

8.Държавно устройство и управление.

Двете германски държави бяха създадени през 1949г. На мястото на американската, английската и френска окупационни зони – Германската федерална република и на мястото на съветската зона – Германска демократична република. Берлин, който остана в ГДР, също бе разделен на Западен и Източен, разделени със стена от 13.VIII.1961г. до 8.XI.1989г.

Обединена Германия се състои от 16 провинции: Шлезвиг – Холщайн с главен град Кил, Долна Саксония с главен град Хановер, Северен Рейн – Вестфалия с главен град Висбаден, Райнланд – Пфалц с главен град Потсдам, Саксония – Анхалт с главен град Магдебург, Саксония с главен град Дрезден, Тюрингия с главен град Ерфурт, Бавария с главен град Мюнхен и градовете с ранг на провинции – Берлин, Хамбург и Бремен. Най – голяма е Бавария, а най – малка Бремен. Всяка провинция има свое самоуправляние, закони, герб.

Федерална република Германия е правова държава с парламентарна демокрация. Висшата законодателна власт се осъществява от Бундестага (палата на депутатите), с мандат от 4 години и Бундесрат (представители на 16-те провинции). Начело на държавата стои президент, избран за срок от 5 години. Федералното правителство се оглавява от федерален канцлер и включва 19 министри.

Трети октомври е ден на германското единство. На този ден през 1990г. се обединиха двете германски държави, чиито столици бяха Бон и Берлин. Решено е Берлин да бъде столица на обединена Германия. В момента двата града изпълняват столични функции.

9.Стопанство.Германия е най – силната индустриална държава в Европейския съюз. По обем на промишленото производство е на трето място в света след САЩ и Япония, а по размер на външната търговия е на второ място след САЩ. По брутен обществен продукт заема трето място след САЩ и Япония с по 27 900 долара на човек.

GERMANY Compared To THE UNITED STATES

ECONOMIC DATA


(All monetary figures in $US billion)

U.S Germany

General Population (million) 261 81 Work Force (million ) 196 40 Inhabitants per sq.km. 27 226


Output and Prices Gross Domestic Product $7,070 $2,300 Real GDP Growth 2.1% 1.9% Per capita GDP $26,437 $27,900 Inflation 3.0% 1.8% Short-term Interest Rate 5.4% 5.1% Bank Prime Interest Rate 8.7% 6.2% Household Savings Rate 5.0% 11.0%


Public Sector Federal Spending/GDP 22% 14% Federal Balance ($192) ($37) Federal Balance/GDP (2.7%) (1,6%) All Govt. Outlays $2,360 $1,160 All Govt. Outlays/GDP 33% 50% All Govt. Balance/GDP (1.9%) (3.6%) Net Public Debt/GDP (38%) (59%)


Labor Market Unemployment 5.6% 9.4% Change in Wages 3.0% 3.7% Relative Unit Labor Cost (1991=100) 91 115


External Sector Exports, fob $590 $481 Imports, cif $765 $422 Trade Balance ($174) $59 Exports/GDP 8% 21% Relative Export Prices (1991=100) 86 101 Current Account ($164) ($10) Current Account/GDP 2.3% 0.4% Foreign Reserves $82 $80

All figures are 1995 estimates unless otherwise noted.


Данните от горната графика дават база за сравнение на основните икономически показатели в Германия и САЩ за 1995г.

По - долу на Графика 2 е представено изменението на брутния вътрешен продукт (GDP) за периода 03.1992г. – 09.2000г., при постоянни цени за 1995г.

Графика 2






Наблюдават се циклични тенденции в движението на БВП за периода 03.1992г. – 09.2000г. В началото на периода БВП се характеризира с отрицателен растеж. От края на 1993г. се наблюдава растеж, който макар и не равномерен се запазва до края на разглеждания период, достигайки нива от 3,5% годишен разстеж (за 2000г.).


Следващите графики (3,4 и 5) отразяват промяната в търговския баланс на Германия за периода 01.1993г. – 10.2001г.


Г
рафика 3




следующая страница >>