uzluga.ru
добавить свой файл
МИХАЕЛ ЛАЙТМАН

ПОСТИГАНЕ НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ


Знай, до началото на творението била само висшата,

Запълваща всичко със себе си светлина.

И нямало свободно незапълнено пространство -

Само безкрайна, равномерна светлина заливала всичко със себе си.

И когато Тя решила да сътвори световете и населяващите ги създания,

Разкривайки с това Своето съвършенство,

Което се явило причина за създаването на световете,

Съкратила Тя себе си в своята централна точка -

И свила се светлината и се оттеглила,

Оставяйки свободно, с нищо незапълнено пространство.

И равномерно било свиването на светлината около централната точка

Така че пустото място форма на окръжност придобило,

Тъй като такова било съкращаването на светлината.

И ето след това свиване в центъра на запълненото със светлина пространство

Се образувала кръгла пустота, едва тогава

Се появило място, където да могат създанията и творенията да съществуват.

И ето протегнал се от безкрайната светлина пряк лъч,

Отгоре надолу се спуснал вътре в това пусто пространство.

Протегнала се, спускайки се по лъча, светлината безкрайна надолу,

И в това пространство пусто сътворила абсолютно всички светове.

Преди тези светове била Безкрайната,

Толкова прекрасна в своето съвършенство,

Че в създадения няма сили да постигне Нейното съвършенство -

Наистина не може създаденият разум да Я постигне.

Нали за Нея няма място, граници и време.

И с лъч спуснала се светлината

Към световете, в черното пространство пусто, в което се намира всичко.

И всеки кръг от всеки свят и близките до светлината – са важни,

Докато не намерим нашия свят на материята в точката централна,

Вътре във всички окръжности в центъра на зеещата пустота.

И тъй отдалечен от Безкрайното – най-далеч от всички светове,

И затова материално тъй окончателно низш -

Та нали вътре във всички окръжности намира се той

В самия център на зеещата пустота...


Ари, велик кабалист от 16 век. Книгата „Дървото на живота”


От автора




Сред всички книги и записки, които ползваше моят Рав Адмор Барух Шалом Алеви Ашлаг (РАБАШ) имаше една тетрадка, която винаги носеше със себе си. В нея той бе записал беседите на баща си Йехуда Лев Алеви Ашлаг - кабалист, рав от Йерусалим, автор на 21-томен коментар към книгата „Зоар”, 6-томен коментар към книгите на великия Ари и на много други книги по Кабала. Късно вечерта на празника Рош Ашана (септември 1991) моят учител усети слабост и намирайки се вече в леглото си, ме повика и ми даде тази тетрадка с думите: „Вземи я и учи по нея”. Рано на следващата сутрин той умря в ръцете ми, оставяйки мен и много ученици без Учител на този свят.

Той казваше: „Мечтая да ви науча да се обръщате не към мен, а към Твореца – единствената сила, единственият източник на всичко съществуващо, към онзи, който наистина може да ви помогне и чака да го помолите за това. Помощ в търсенето на освобождение от клетката на този свят, помощ в духовното извисяване над нашия свят, помощ в търсенето на себе си, на предназначението си - само Творецът, който ви праща всичките тези стремежи, за да се обърнете към него, може да ви даде отговор и да ви помогне”.

В тази книга се опитах да предам някои от записките от тетрадката така, както аз съм ги разбрал. Невъзможно е да се предаде написаното, а само прочетеното. Всеки ще разбере тези записки според свойствата на своята душа, защото те отразяват чувствата на всяка душа от взаимодействието с Висшата светлина. Онези, които знаят иврит съветвам да се обърнат към издадения от мен оригинал „Китвей РАБАШ. Шамати”.

Нека се излеят върху света мислите на раби Йехуда Ашлаг чрез устата на по-големия му син, моят Рав и помогнат на всички ни още в този живот, в този свят да се слеем с Твореца!


Михаел Лайтман