uzluga.ru
добавить свой файл
1
Проблемът за оцеляването на рода в откъса от романа „Железният светилник” на Димитър Талев

В последните години на робството, отразени в първата част от четирилогията на Димитър Талев – „Железният светилник”, процесът на духовно съзряване и на национално самоопределяне намира върховен израз в почти всички сфери от бита на българина.

На сюжетно ниво в Талевия роман възраждането на българския дух е реализирано чрез срещата на наследница от един знатен, но западащ род и един селянин, престъпил нормите на системата. Двамата герои са едновременно и нарушители на установените патриархални закони, и стожери на родовата чест. Съюзът им е осъществен не по приетите правила, но пък чрез него е запазена целостта на рода и се продължава съществуването на висшата патриархална ценност – семейството.

Даденият откъс представя историята и причините за създаването на съюза между Султана и Стоян Глаушев.

Хаджи Серафимовата внучка е застаряваща мома, чието време за брак вече преминава. Да се намери подходящ жених за нея е трудно, защото тя е от богат и знатен род, но и обеднял. Славата ѝ на люта и опака мома също възпира кандидатите. И след като е отхвърлила единствените стройници, дошли да я искат, Султана вече почти се отказва от мисълта, че някой друг ще я поиска. Внучката на Хаджи Серафим обаче добре знае какъв мъж е нужен за спасяването на разпадащия се род. С такава задача може да се справи силен и благороден момък, готов да изнесе на плещите си издръжката на семейството.

Такъв е селянинът от Гранче Стоян Глаушев, който пристига в Преспа с „последната зимна вихрушка”. Султана много правилно преценява неговите качества, разбира, че макар и „прост груб селянин”, той има „чиста душа” и е подходящ да запази рода на Хаджи Серафим. С инстинкта на пазителка на семейните ценности Султана одобрява Стоян за свой съпруг. Тя изпитва човешкия плътски интерес на жената към мъжа, но не му дава никакъв израз. Решението ѝ е определено от „ясна и проницателна” мисъл. Султана открива в селянчето от Гранче „съпруга, бащата на децата ѝ, якия стълб на собствения ѝ дом”.

Съюзът между двамата, макар и осъществен не по изконните патриархални закони, е спасителен за рода. За такава висша кауза като продължаването на фамилията са допустими дори и действия в разрез със законите на общността. Султана пуска в дома си непознат, чужд мъж, но едва когато се е убедила в достойнствата му и в способността му да запази семейството, поемайки бремето, което досега е лежало на нейните плещи. Със събирането на двамата порядките на традиционното семейство са възстановени – мъжът се грижи за материалното, за прехраната, а жената за духовното, за уюта и сплотеността на семейството, което в романа се изразява чрез събирането около железния светилник.

Новосъздаденото семейство е събирателен образ на целия български народ. За благополучието на народа е необходимо събирането на вековните традиции, представени в здравите корени на Султана, силата на младостта в лицето на Стоян и волята за промяна, която проявяват и двамата герои.

Оцеляването на рода и родовата памет във времето е важен белег за устойчивостта на патриархалното българско семейство. Приносът на Султана и Стоян за запазването на рода дава тласък на живот за бъдещите поколения, от които се раждат достойни хора.