uzluga.ru
добавить свой файл
1
И Н Т Е Р В Ю №6


Интервюиращ: Боан Георгив

Интервюиран: Владислав Щипков и чичо Коце

Място на интервюто: В магазин за цигари и алкохол на "Гроздовия пазар"


Боян: Как се казваш?

Владислав: Аз съм Владислав Щипков.

Боян: Къде живееш?

Владислав: На улица "Виктор Юго" 6 в Пловдив.

Боян: Това ти е постоянен адрес?

Владислав: Да.

Боян: Тука някъде в района ли?

Владислав: Да.

Боян: Близо...?

Владислав: До пожарната.

Боян: От кога живееш там?

Владислав: От двайсет и една години.

Боян: А тук от кога работиш?

Владислав: От две години.

Боян: Да поясним,че работиш в магазин за цигари и алкохол,нали така?

Владислав: За цигари и алкохол.

Боян: Значи познаваш тука махалата и околността много добре?

Владислав: Да.

Боян: Постояно ли излизаш тука?

Владислав: Да.

Боян: Ще ми разкажеш ли малко за твоето детство,в смисъл как си си прекарал детството,как ти е минало детството на "Гроздовия пазар",в махалата?

Владислав: `Ми като малки сме играли тенис на маса,тичали сме,играли сме на "Стражари и апаши",на "Криеница".

Боян: Тука на "Гроздовия пазар" ли?

Владислав: Ами на "Гроздовия пазар",около "Гроздовия пазар".

Боян: Тука на "Гроздовия пазар" пак ли бяха пейчици,дръвчета?

Владислав: Да,винаги е имало.Скоро имаше и чешмичка,ама вече я няма.

Боян: А винаги,откакто ти ли си спомняш или и от преди това ги е имало?

Владислав: Да,от както аз помня.

Боян: Защото преди казват,че е било автогара?

Владислав: Е автогара е био през шейсетте години.

Боян: Значи автогара е било през 60-те?

Владислав: 50-те,60-те години.

Боян: След това са го направили паркче?

Владислав: Да.

Боян: А винаги ли е имало толкова магазинчета?

Владислав: Не,не,не.След 90-те години започват да...след Комунизма.

Боян: Това са удобства?

Владислав: Да.

Боян: Ченчаджиите от кога са тука?

Владислав:`Ми от началото на Демокрацията,имало е повече преди.

Боян: Повече ченчаджии?

Владислав: Да.

Боян: Такива,където пак по тоя начин без да са в магазинчета,а от вънка?

Владислав: Да,да.

Боян: Може би им излиза по-евтино?

Владислав: Абсолютно.

Боян: А преди е бил стар занаят ли,какво пак ли ченчаджии ли са били?

Владислав: Пак ченчаджии,сарафи.

Боян: Сарафи,а вярно,че сарафи.А тука на "Гроздовия пазар",знаеш ли какви хора идват?

Владислав: Предимно млади,стари,майки с деца.

Боян: А тези младежи от кога се събират?

Владислав: О,ами от известно време,от 2-3 години.

Боян: От 2-3 години?

Владислав: Да.

Боян: Преди ги е нямало?

Владислав: Не,преди е имало наркомани.

Боян: На "Гроздовия пазар"!?

Владислав: Да.

Чичо Коце: Преди 15 години.

Владислав: Преди 15 години,точно.

Боян: Преди 15 години са се събирали наркомани!?

Чичо Коце: Там беше на местото на чейнча и PVC-то,дограмата, беше кафе-коктейли,както и наш`то магазинче тука в улицата,`дето са дрехите,тука до нас,жълтата къща.

Боян: Да.

Чичо Коце: Това също беше кафе-коктейл,както и он`ва,както и това чейнджбюро също беха кафенца.Тук се събираха наркоманите и тук си правиха разни инжекции.

Боян: Това паркче и тогава ли го е имало?

Чичо Коце: Паркчето тогава го имаше,ти казвам,преди 15 години.И след като стана голям шум тук,побоища,т`ва-он`ва,от там ги изгониха,разделиха го,впрочем не го разделиха дадоха го под наем на "Non stop"-а,на чейнджбюрата двете помещения.И в последствие, преди няколко години,да кажем преди три години,ония освободиха едното помещение и собственика си го взема за канцелария на дограмата,на Ина майка й и баща й.

Боян: Да,а наркоманите...те сега пак се събират някакви такива?

Чичо Коце: Е те се събираха преди тръгване на училище.След това се събираха пред Общината,срещу "Короната",където е паметника.

Боян: А,"Копчетата",където му викат?

Чичо Коце: Да.Но там беше много гъсто отборчето,т`ва-он`ва,отдолу копчетата и вътре в паметника се образуваше едно местенце и те се събираха там.Изгониха ги и подрязаха на тази височина всички дръвчета които се намираха около паметника.Ей това е.Като история ти го казвам,защото това е работа от преди 15 години насам.

Боян: А вие като сте били млади това не е било паркче тука?

Чичо Коце: Не,аз когато бях дете,говоря ти преди повече от 65 години,сега съм на седемдесет,тука беше гроздов пазар и идваха каруци с грозде.

Боян: От селата,сигурно?

Чичо Коце: От всякъде,да, от селата.И тук се продаваха с каруци,за вино.А там покрай тепето,улицата...

Боян: Нагоре към лятното кино?

Чичо Коце: Да,само че тротоарчето покрай тепето,нали,покрай скалата,сладкарницата нагоре,там само бяха сергийки.

Боян: За грозде?

Чичо Коце: За дребно,нали, на килограми,а тук бяха каруците.и идваха изкупчии `дет ще правят вино,т`ва-он`ва,"дай ми тая каруца тук,дай ми там".Ей тук зад нас,на "Виктор Юго",имаше една ракиджийница и обикновенно взимаха за там.

Боян: А вие като сте били млади,тука в махалата събирали ли сте се ей така,както тези младижи сега?

Чичо Коце: Събирахме се на ей онова площадче,по-нататъка `дето е,на "Густав Вайганд",събирахме се там и там играехме на футбол,там дигахме кутии с карбит,там на "Чилик и "Мачта".Там,всичкотам,`щото тука след пазара стана агенция.

Боян: Автогара или...?

Чичо Коце: Автогара,автогара.Автогара за цяла България беше тук.После разделиха "Север" нататъка,"Юг" насам е "Родопите" вече по-нататъка-третото разделяне.

Боян: Е,то това е станало сигурно...

Чичо Коце: 50-та година.Като това площадче тука беше с калдаръм като в Стария град.

Боян: Не павета,големите камъни?

Чичо Коце: Не павета.Големите камъни е калдаръм.След това правеха тука паважа,като всеки един от нас в границите къдет` живей в метри има лице къщата му,си е платил тия павета,да.

Боян: А няма ли да е по-удобно да ги махнат?

Чичо Коце: Защо това е най-скъпата настилка...

Боян: Да и по-здрава,ама шофьорите се оплакват,могат да искат да ги сменят ви ене сте шофьор.

Чичо Коце: Шофьорите не могат да си кажат думата,повече от педесет години минаха.Те,те са вечни,на повече от сто години стават,само едно обръщане отгоре са се разлъзгали.На сто години трябвадасе обръщат.Представи си шест стени,аре,да не са шест,да са три-т`ва са триста години.

Боян: Те са вечни.

Чичо Коце: Едно,две,три,четири-четиристотин години.Ти виждаш подлеза като минаваш след "Пон`делник пазара",виждаш по-нататък другото,виждаш до Пощата античните,големите блокове,нали,от време уно,от преди хиляди години.

Боян: Всичко си стои.

Чичо Коце: Най,най-стабилната настилка.Шофьорите плачат,`щото не е асфалт,но асфалтът,виждаш,дават му гаранция най-много пет години.

Боян: Да,толкова.А тези ченчаджиите,сега примерно тези са нови,а преди имало ли ги е,преди много време?

Чичо Коце: Не,тея ченчаджии са тука от преди 15 години,след като стана първото бюро "Non stop"-а,то е първо.

Боян: Това става след Демокрацията?

Чичо Коце: Да,да.Това е първото.Понеже аз съм комшия,нали ти казах,тук живея и съм след работа при тях.Те играят карти,нали,т`ва-он`ва,занимават се,аз само ги гледам.Работех,до педи десет години съм бил работник и около тях,така че ги познавам всички ченчаджии тука.На брой бяха стигнали 34 души.

Боян: Сега по-малко ли са?

Чичо Коце: `Ми няма.Сега има двама души,защото едни си направиха тука бюро,други оттатъка,други направиха отсреща,нали.И има много бюра.

Боян: А баба Катя(която живее на "Гроздовия Пазар")ми каза,че много арменци живеели в тази махала.

Чичо Коце: Да,арменци,евреи,турци.Арменци имахме отсреща,евреи до нас,онази къща е арменска,арменците също са там,турци имаше отсреща,арменци има вдясно.И мойта майка,която почина преди 15 години,щеше да бъде на 95-Бог да я прости,с всичките приятелка и с всичките на тяхния език говореше-с турци на турски,с арменците на арменски,с евреите на еврейски.Разбираха се и си живееха задружно,т`ва искам да ти кажа.Нещо,което в съвремието го няма,затова защото на много хора не им отърва да са приятели.

Боян: Те българите с арменци и евреи отдавна си живеем така кажи-речи заедно.В Пловдив има арменци и евреи от...

Чичо Коце: И с турците,и с циганите.Аз съм водил бригада цигани,бил съм винаги доволен-в "Искра" до "Пон`делник пазара".Бил съм винаги доволен,защото вечерта може да стоим до дванайсет,но седем и половина са ми на работа.`Неска,гледам,пратил съм те на работа,работа,от която не си изкарал два-три лева.Аз те водя на надник,а нарядът,който съм ти пуснал за работа го отделям и така с всички.И когато направиш за онея години седем лева,говоря ти преди 40 години,като направиш седем лева,тогава ти пусна наряда,събера ги два наряда или три наряда и ги пусна вместо да ти вода надница,нали разбираш.`Щото от надника к`во ще вземиш четири лева,а на наряда можеш да `земиш осем лева,а ти не се сърдиш,`щото вместо да вземеш четири,нали аз ти пиша надник и тия четири лева ти ги заделям.Утре като искараш,примерно,още три-четири лева...И така сме се уважавали.И също в "Елпром" съм работил 20 години,с много турчета и цигани съм бачкал,с всички съм бил наравно.и ми се случи веднъж,много преди Демокрацията,п "бай Тошово" време отиваме на гости две семейства,баш в циганската махала-в Столюпиново.И се връщаме след вечеря,нали към десет-десет и половина,и накрая тролея.И по едно време,ама се случ точно под лампата,един нещо се обади на другите и онея се наежиха.Добре,ама едното от тях ми излезна познато-"О,Асан,мараба, как си,к`во прайш?",нали,"Т`ва е бате Коце,много мой човек,никой няма да го закача!"

Боян: Те така са те уважавали,защото си им приятел.

Чичо Коце: Ние сме имали приятели,които сме ходили там на гости.Като влезнеш ще се събуеш,вътре може да е измазано,нали те обикновено къщите ги варосваха,тия старите къщи,говоря ти преди много години.варосваха ги и долу ги замазваха с кал,като за дизенфекция,но отгоре като сложи рогозката,сложи и килима.Нали след рогозката на калта,сложи вече и килима.Вътре,дет се вика с обувка, и да искаш сърце няма да ти даде да стъпиш.Та сме имали приятели семейства и сме ходили у тях на гости.

Боян: Аз гледам,че тук в махалата всяка къща си е направила бизнес,тука магазинчета направили...

Чичо Коце: Ей тука `дето бутнаха тая къща,в задния двор`дет се синей там отсреща,живееха едно турско семейство,което с майка ми беше ей така(т.е.много близки отношения).Като кажат само бабо Марийке и само баба Марийка им беше в устата.

Боян: Много са я уважавали.

Чичо Коце: Много,много.

Боян: Питах те-много хора тука в махалата гледам,бизнес са отворили,къщички мног магазинчета.Това пак е от скоро,преди имало ли ги е?

Чичо Коце: Не,нямаше.Нашия магазин преди и там до деведесет и коя година,преди да стане национализацията,дядо ми продаваше плодове и зеленчуци в този магазин.Когато стана национализацията четирисет и седма година,на всички в България се конфискуваха такива дюкяни,даже и жилища,които жилища,нали след национализацията...

Боян: Става въпрос след като е дошъл Комунизма?

Чичо Коце: След Комунизма,дойде Демокрацията преди 15-16 години,осемдесет и девета,като дойде СДС-то демек, на власт,свалиха Бай Тошо,тогава `почнха да връщат.И аз още един от първите си `зима дюкяна.

Боян: Там,където емагазин за дрехи,нали?

Чичо Коце: Да,да,да.То си е наше.`Зимах си дюкяна и го давах под наем до сега и сега си го давам пак пад наем.Децата бяхя направили кафе-коктейли,но улицата не е оживена.Идваха от махалата приятели,от т`ва бизнес не се върти.Не става.И така ми излезна на мене късмета,както и на хиляди други,да им се върни имота.На някои са хиляди декари,на други по-малко,на нас дюкяните,на други апартаментите.Тая къща беше еврейска,евреите си я възтановиха,нали,взимаха си я и сега други я ползват.

Боян: Под наем сигурно?

Чичо Коце: Не, купиха си я,онея я продадоха.Та такива неща.

Боян: Стара махала е,много стара...

Чичо Коце: О,ами тя е много...тя фактически е най-старата около тепето,`щото наш`та най-старата къща,както е кулата горе часовниковата,и като погледнеш към пожарната,накрая на самото тепе или тази улица,както върви нагоре по тепето-оная улица я нямаше,тя беше,улицата беше двор на наш`та къща,която още,само на нея са зидовете към тепато.Зидовете стоят още аз скоро ги снимах за спомен на децата,да знаят от къде започва родът им.Защото от там,когато са слезнали тук да си направят тази къща са казали: "Слизаме чак долу.",представи си чак къде-"цак долу".

Боян: Аз съм виждал снимки как махалата е единствена тука,отделена е.

Чичо Коце: Да,да.Ей, т`ва само което е било на тепето.В последствие,много после вече, се оправя Бунарджика,нали, да не говорим за другите.

Боян: И кварталите.

Чичо Коце: И кварталите,нали.Най-старо е Трихълмието-Стария град,и тука-там вече е било заселено и наш`те са `зимали тук горе под часовниковата кула.Та още щом основите,аз ги снимах скоро и ги имам на снимки.

Боян: А ти ми каза,че си давал интервю и за пловдивската телевизия,пак в тая връзка ли да те питат?

Чичо Коце: Ми аз и т`ва им разказах,нали.Ставаше въпрос за онази кръчма,която е сега пунктът-тотопунктът,беше "Тихият кът"-една от хубавите кръчми в Пловдив,защото тука идваха Неококски певец,а тука идва Гюуру певец.Тук са идвали на Цветана Манева баща-артист и те си имаха генерал Гранчаров.Тука плакати на `се знаменитости.И на бара си имаха собствени чаши,цветни.В помещението ако някой път от любопитство влезеш ще видиш,че е дълго-

Боян: Аз помня,че в по-скоро време пак беше нещо като заведение.

Чичо Коце: Не.

Боян: Защото съм идвал тука,май преди 5-6 години.

Чичо Коце: Не,заведение,не.Продаваха мебели,мебели продаваха последно.Взима си го момчето, две години го оправя,ремонтира,една година му стоя така,значи три-четири години как го `зимал и сега га направи тотопункт.И тогава говорих за "Тихия кът",за бай Пешо,който за първи път прави принцесите итатрските кюфтета в Пловдив,за първи път.

Боян: Тук на това място,в тази кръчма?

Чичо Коце: На т`ва место тук.

Боян: Тогава автогара ли беше или пак паркче?

Чичо Коце: Не,не,не.Автогарата се махна,след автогарата.Паркът беше с много малки дървета.

Боян: Ама тея същите дървета?

Чичо Коце: Да,същите дървета и тук понеже стана едно убийство на тема:"П... и ревност",с вилица стана убийство,отпред,където са двете коли-сивата и бялата,там стана убийство и партийния комитет на квартала `зимаха решение да се затвори.

Боян: Да се затвори кръчмата?

Чичо Коце: Кръчмата,да.

Боян: Добре.Тези младежи сега защо според теб идват тук.Паркове насам-натам,защо точно тук идват,на това място?

Чичо Коце: `Ми `щото по-широко,по-удобно и с`я като,преди да `почнат училище ще видиш след 9-10 септември,нали,онея няколко дни,пак ще започнат да се събират.По-малките ще вземат да се лигавят,пак ще има разни бири,глупости,т`ва-он`ва,пак ще има да ги такова полицията и т`ва е.Докато при по-големите не ги закачат,`щот` не правят бели.

Боян: По-големите,искаш да кажеш махаленците?

Чичо Коце: Големите си ги знаем тука.(След кратко прекъсване започва да говори за счупената чешмичка на "Гроздовия пазар").Идеална.Измъкнаха я със `се чешмата.`Щото мека връзка.А плочата е слощена,там е заключена, `дет са капаците и сега не работи.

Боян: А знаеш ли,аз знам този случей.Те не са пловдивчани-от Асеновград.

Чичо Коце: Не ги знам ко иса,но просто най-напред махнаха плочата, `айде прибрахме я,остана само чешмичката-`почнаха да се пръскат.

Боян: Преди нямаше чешмичка тук,нали?

Чичо Коце: Имаше чешмичка хубава.Тук се събираха моите родители и моите деца са израсноли на тази градинка.Имаше чешмичка и са се мокрили тука като деца.И сега от квадратните,ония,които са в градинката от тея чешмички имаше и като я изкъртиха накрая-ей сега изнасяме тази,но няма кой да я пази.

Боян: Е,те няма да правят такива работи,ама късно е вече.

Чичо Коце: Кой ще я попрви.Трябва сега да се изкърти наново,защото чак долу са връзките и да се прави отново чешма.Той труда е повече,отколкото отвътре да направят тази връзка.Тя сега е спряна.

Боян: А ти значи казваш,че паркчето си е отдавна,щом и твоите деце са се събирали.Значи паркчето си е много отдавна и си идват хора тука?

Чичо Коце: След...Между педесет и пета, и шеста ли,онея години,когато махнаха агнцията-от преди полувин век.

Боян: От полувин век!?

Чичо Коце: Да,когато махнаха агенцията и целия квартал се събрахме-аз бях младеж,преди казармата,всички каманаци ги изкарахме извън рамките тука на градината.Тука на целия площад бяха струпани.Очертаха градината,тогава махнаха,нали,калдаряма-някъде отиде.И след това като се очерта,като се посадиха дръвчета,т`ва-он`ва,направиха това.

Боян: Значи хората от квартала са си го напровили?

Чичо Коце: А преди това аправиха големите коруби за обратните води на целия квартал-от тука до "Лайпциг".Работиха католици,най-съвестните работници,които работиха специално по тия работи бяха католиците в Пловдив.Те работиха само канализациите.Канализацията е много дълбока-тука е 3-4 метра дълбочина под улицата.И чак след това кат` направиха канализацията,т`ва-он`ва,веднага паветата..........(поради големия шум не се разбира с точност).Вътре в края на двора там беше работилница за мелене и за печене на кафе на Минасян-и нея снимаха.Старите работи тука в Пловдив ги снимаха.

Боян: Ами те в архива ги вкарват,в книги.Сега вече ги няма,иначе как ще разбереш,че ги е имало.

Чичо Коце: Аз им говорих и други интересни факти.`Щотоима един канал,който почва от Марица,минава тука покрай "Лайпциг" ,отива на Сточна гара и от там на п... си майна.Отводнителен канал на Пловдив,в който канал някога са се къпали биволите.Тука нищо не е имало.И им казах на телевизията,че канала не го помня,но биволските каруци ги помня, `щот` т`ва беше единствената голяма тяга,с която пренасяха тютюневите бали от тютюнджиите насам ти е тютюневия склад-дълги каруци,грамадни бидони и с биволи.

Боян: Те са здрави животни.

Чичо Коце: Т`ва им казах.После им казах,през второто предаване,че се обажда Коцето Павлов,те се размяха `щото разбраха за к`во става въпрос и им казах,че искам да допълня нещо още за "Гроздовия пазар",нали,им казах,че...името не е "Гроздов пазар",името е "Емиш пазар".

Боян: "Емиш пазар".

Чичо Коце: "Емиш пазар" значи "Плодов пазар"."Емиш" е "плод" на турски.И в нито една българска или турска хроника не може да се разбере от кога идва т`ва име тук.Кога е кръстено "Емиш пазар" няма хроника,която да ти каже,примерно,преди двеста години тук се наричаше "Емиш пазар".

Боян: Тава значи,че е много стар?

Чичо Коце: Да, и в нито една българска или турска хроника няма т`ва нещо.Това е първото `дето им казах.Второто им казах,нали бате Коце,защото съм стар филибелия и след малко ще ви кажа защо стар филибелия.И тогава им казах,че наш`та къща,на която основите стоят,се намира горе и че сме имали един голям кюп,в който преди повче от сто и педесет годин,когато е бил горе,е имало хора,които са миновали и са пълнели вода о Марица-питейна вода в тея кюпове,и понеже не можеш да го изпиеш за един ден,за да бъде чиста в тази вода са слагали малки жабки.

Боян: Да,те филтрират ли,какво правят?

Чичо Коце: Тези малки жабки ядат зеленината,която се появява,нали виждаш в блатата как има...

Боян: Да,да,да.

Чичо Коце: Малките жабки язат тея зеленини.И тогава Егени вика:"А!",викам"питай някои по-стари или знаещи,които ще ти обяснят,че еточно така."

Боян: Ти знаеш ли ги тези работи (обръщайки се към Владислав)?

Владислав: Кои?

Чичо Коце: Той не ги знае.

Боян: Знаеш ли?

Владислав: Е,той е живял повече години от мен как няма да знае повече работи.

Чичо Коце: Те и майка му и баща му не знаят,колкото аз знам.Само дядо му и баба му могат да кажат,ако са пловдивчани.

Владислав: Да.

Чичо Коце: Само те могат да кажат за Пловдив.А имай `предвид и нещо друго-аз знам само една малка частица като всеки един по-възрастен може да добави по нещо.И за всеки квартал всеки жевеещ в квартала,може да каже как е било,как е сега.

Боян: Сега повече ли ти харесва от преди?

Чичо Коце: По-хубаво стана,по-красиво стана,по-шумно стана.

Боян: Е и магазинчета много,поне има от къде да си пазаруваш,каквото искаш можеш да си купиш.

Чичо Коце: Да,да.Всеки гледа да изкара някой лев,т`ва е истината.